От „Медет“ до „Асарел“ – семейна история в три действия
15.01.2025
Дядо, баща и внук преплитат фамилната съдба с 60-годишния юбилей на компанията
В Панагюрище едва ли има семейство, което да не е свързано с рудодобива и с живота на миньорската общност. Сред тях е и фамилията Лютакови, дала на „Асарел-Медет“ цели три поколения отдадени работници. Митко, Георги и Димитър вече над шест десетилетия предават професионалната си страст и трудовите си умения от баща на син.
Всичко започва през 1964 г., когато младият автомонтьор Митко постъпва на работа в тогавашния МОК „Медет“. Това явно е щастливата му година, защото тогава среща и бъдещата си съпруга Елена. Година по-късно семейството се сдобива и с едно от първите „медетски бебета“ – Георги, който по-късно ще последва пътя на баща си и ще седне зад волана на автосамосвал. Днес пътят е продължен от внука Димитър – възпитаник на Професионалната гимназия в Панагюрище, и вече над 5 години шофьор на 130-тонен „БелАЗ“.
Дядото Митко Лютаков започва на „Медет“ веднага след казармата през 1963 г. Първоначално е изпратен в „Хидрострой“, а след три месеца е преназначен като автомонтьор. „Работихме със стари руски камиони, които не бяха първо качество, но се справяхме. Хубавото тогава беше, че всички бяхме млади хора. С началниците много добре се разбирахме. Ние си гледахме нашата работа, те – тяхната“, разказва Митко Лютаков.
Откриването
Митко Лютаков е присъствал на официалното откриване на МОК „Медет“ от Тодор Живков на 29 декември 1964 г. „Тъкмо бях станал семеен и да ви кажа не се вълнувах особено от това кой точно е дошъл и какво ще каже. Други неща ме интересуваха тогава“, усмихва се той.
Години по-късно като негов колега в МОК-а идва синът му Георги – първоначално като стажант „жичкаджия“ в Авторемонтния цех. „Да ви кажа честно, нямаше много варианти пред мен в онези години“, разказва Георги. „След казармата започнах през 1987 г. в „Асарел“, на Руднична подстанция. Там не беше лека работата, тогава и заплатите бяха ниски, а мъж без пари е… какво да ви кажа, не е добре. И станах шофьор. Карал съм всякакви камиони. В „Медет“ бях на 40-тонни „БелАЗ“-и. По-големи там нямаше, защото условията бяха тежки, отвсякъде падаха камъни, правех по 6 - 7 курса на смяна, а разстоянието от най-ниската точка до горе беше 5 км. Зимата беше ад – камионите танцуваха. Хванах модернизацията на самосвалите в „Асарел“, карал съм почти всички модели – „Терекс“, „Катерпилар“. Бяха много хубави камиони, но двигателите им бяха по-слаби и бяха по-скъпи от камионите. Докато „БелАЗ“-ите работят на ток и са като катъри, нямат трошене“, разказва Георги Лютаков.
Логично в къщата, в която живеят трите поколения асарелци, разговорите често се въртят около камионите. И внукът Димитър „се заразява“ от страстта към големите машини. Учи в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище и получава покана да започне в компанията. „Имах мерак за камион и изкарах всички категории, само за самолет нямам книжка“, разказва Димитър Лютаков, който в началото е шофьор на цистерна. „Две години зареждах камионите, включително и този на баща ми. В един момент доста шофьори излязоха в пенсия и ми предложиха да се прехвърля на „БелАЗ“, а аз приех без колебание. Майка като чу, лошо ѝ стана. Но на мен това винаги ми е било на сърце. И преди се бях качвал при колегите в „БелАЗ“-а, но през първия ден като шофьор тръпката беше друга. Първоначално се притеснявах, това си е една много голяма машина, като къща е – 8 метра широка. Вечер след работа дядо ме разпитваше как са камионите, чупят ли се често. С баща ми са ми давали много съвети, особено в началото, но най-важното, което съм запомнил, е да не се бърза и да се премисля всяка ситуация“, споделя внукът. Неговият баща Георги вече е щастлив пенсионер и работата не му липсва, защото е намерил новата си страст – пчеларството. „Да ви кажа, родих се втори път. Занимавам се с пчелините, печеля награди, идват хора от София, опитват меда и казват, че по-вкусен не са пробвали. Хобито ми тръгна доста интересно. От многото години работа в камиона имах проблеми с кръста. Някой ми каза, че пчелната отрова помага. И реших да опитам. Започнах да си слагам пчели на кръста, за да ме жилят и усетих, че има ефект. И тогава започнах по-сериозно да се занимавам, за да стигна до 40 кошера, колкото са в момента“, разказва Георги. Синът му Димитър засега стои настрани от хобито на баща си и се наслаждава на възможността да кара мечтания камион. „Не може да става и дума за сравнение с „БелАЗ“-ите, които е карал татко. Сега кабината ти е като в една модерна кола – имаш си климатик, няма шум, няма прах, седалките са удобни и няма да се оплаквам като него след 10 години от кръста. Имаш камери навсякъде“, доволен е младежът. „Сега по друг начин се работи“, включва се и дядо Митко. „Навремето караха камионите, докато се счупи нещо и тогава се караха на ремонт. А сега минат ли му моточасовете, веднага се кара за преглед дали нещо има за оправяне.“
И трите поколения Лютакови дори за миг не са смятали да сменят попрището. „Работата върви, когато има уважение към колегите“, споделя дядо Митко. „И да си помагате един на друг“, допълва бащата Георги. „Не трябва да си надменен и да смяташ, че всичко знаеш. Всеки един колега в даден момент може да ти помогне с нещо“, казва младият Димитър Лютаков и пожелава на всички работещи в „Асарел-Медет“ да бъдат здрави. „Няма такова предприятие като нашето, всичко е на ниво – получаваш всичко, което ти е нужно“, заключава той.
Четвъртото поколение
Димитър Лютаков е щастлив баща на две момичета и на този етап шансът за трето поколение „БелАЗ“-аджия и четвърто поколение асарелец е малък. „Наесен каката ще бъде в първи клас. Да са живи и здрави и да станат, каквито те искат“, казва той.