Малина Цоневска след 40 години в „Асарел-Медет“ : Изкуственият интелект не може да замени човека, може само да му бъде от помощ
26.08.2026
Четири десетилетия професионален път в една компания са повече от впечатляваща визитка – те са доказателство за всеотдайност, постоянство и умение да се развиваш заедно с времето. През тези години компютърните технологии претърпяха истинска резолюция - от първите персонални компютри с размер на боксониера в „Люлин“ до изкуствения интелект, който програмира софтуер за секунди, прави сложни анализи, дава съвети как да си гледаме доматите и помага на хирурзите в различни оперативни манипулации.
За тези 40 години „Асарел-Медет“ се утвърди като лидер в българската минна индустрия благодарение и на хората, които без много шум, но с увереност изградиха модерното дигитално лице на компанията. Един от тях е Малина Цоневска от отдел „Информационни и телекомуникационни технологии“, която тази година отбелязва 40 години трудов стаж в „Асарел-Медет“АД.
„Първият ми ден в „Асарел“ беше много отдавна. Започнах като стажант. Когато съм разказвала за началото на колегите, на тях им беше странно, че и през 1986 година е имало стажантска програма. Но не беше като сегашната, а беше задължителна. Трябваше да си минал стажа, за да си вземеш документа за правоспособност“, разказва Малина, която е възпитаник на пазарджишката Математическа гимназия. „Бяхме първият випуск с такова образование. Дойдох в „Асарел“ през април, харесаха ме и ме взеха за постоянно. И тъй като в IT отдела нямаше места, ме назначиха в „Пласмент“, но на практика там съм била само един ден. През цялото време с бях в IT отдела, а машините, с които работехме, заемаха половин стая. Бяхме в рудника и ако помещението е било 3 на 3 метра, половината от него беше машина ИЗОТ - един от първите български персонални компютри. За мен тези устройства не бяха изненада, защото по време на обучението си в Математическата гимназия ни водеха на практика в Изчислителния център в Пазарджик, където имаха още по-големи. Качвахме информация на 5-инчови дискети, които събираха по 360 KB. Основната дейност, с която се занимавахме, беше да изчисляваме работните заплати на шофьорите. Подаваха ни брой курсове, тонаж и ние пресмятахме. След това, когато навлязоха по-малките като размери компютри, с по-голяма памет, започнаха да ни дават и други задачи. Участвах във внедряването на „Конто“ - счетоводен и финансово-икономически софтуер, използван през онова време в много български предприятия. А в края на 90-те години въведохме и „BPCS“ система, която е предшественик на днешния SAP“, спомня си Малина.
„За тези 40 години технологиите много се промениха – от огромните машини в половин стая, до смартфона, в който ни е всичко. Няма един конкретен проект, с който да се гордея по-специално, защото съм участвала във всички и всеки ми е дал нещо, научил ме е на нещо ново. Модерните компютърни технологии определено са от голяма полза за минния бранш, защото - когато аз започвах, курсовете на камионите се пишеха на ръка от отдел ОТК в тетрадка. После се въведе система ASTRA, която много приличаше на днешното Wenco, но работата се вършеше от диспечера, който въвеждаше курсовете. Сега Wenco-системата сама прави всичко, но анализът се прави от човек“, обяснява тя. Споделя, че не технологиите, а работата с хората е била най-голямото предизвикателство за нея през тези 40 години, защото всеки човек си е индивидуален. Някои са по отворени към новостите и бързо ги приемат, а други трябва повече време да ги убеждаваш.
На младите колеги в отдела предава знанията, които има, като ги съветва да бъдат упорити и да не забравят, че нищо не идва лесно, а с много работа. „Трудно ми е да си представя нашата професия след 20 години. Живеем в изключително динамично време и едва ли не се смята, че с този изкуствен интелект може и роботи да ни заменят. Но да не забравяме, че и той е програмиран от хора. Наистина може да се самообучава, но човешката намеса си остава съществена. Смятам, че изкуственият интелект няма да замени човека, но ще му бъде от голяма полза, тъй като той е една необятна база данни, лесно намира нужната ни информация. Докато хората забравяме“, споделя Малина. Разказва, че когато е започнала работа през 1986 г. в „Асарел“, не е мислила, че ще се премества на друго място. Времената са били такива, че човек - като започне работа, гледа да се задържи на нея, защото знае спецификите на мястото.
„На млади колеги съм казвала, че сега няма да мога да си напиша CV, за разлика от някои от тях, които една година са на една работа, после отиват на друга. А за мен „Асарел“ е всичко - само тук съм работила, тук отгледах децата си и се надявам тук да се пенсионирам. Това е целият ми живот“, завършва Малина Цоневска, която е доказателството, че най-ценната технология във всяка успешна компания са хората, които с професионализъм, постоянство и всеотдайност я движат напред.