40 години са и стаж, и жива история
27.08.2026
Има хора, за които работното място не е просто адрес, за които то се превръща в част от живота. За Велко Илчев, Лука Станчев и Христо Лазаров от „Водно-отпадно стопанство, Пречиствателни станции и SX-EW“ в „Асарел-Медет“ е именно това – място, в което са преминали четири десетилетия, в което са оставили труда и младостта си, създали са приятелства, натрупали са знания и са предали опита си на следващите.
40 години. Години, изпълнени с работа, срещи, задачи, предизвикателства и малки ежедневни победи. И когато човек се обърне назад, разбира, че зад числото стои цял един живот.
Първият работен ден всеки от тях помни по различен начин. За Велко това са огромните машини в РМЦ-то – струговете, бандажният и каруселният, които го впечатляват още в началото. Лука започва в Топлосилов цех – там, където се произвежда парата за технологичния процес и отоплението на сградите в с. Панагюрски колонии. След това професионалният му път го отвежда в Обогатителна фабрика „Медет“ и Флотация. Христо започва в рудника като бомбаджия, след което продължава във фабриката.
За четири десетилетия „Асарел-Медет“ се променя, а заедно с компанията се променят и професиите на хората, които работят в нея. Велко си спомня времето, когато на Подемите, както наричат промишлено-питейното водоснабдяване, автоматизацията все още е далеч от днешните си възможности. Машините са се управлявали ръчно, а на всяка помпена станция е имало човек. Днес технологиите позволяват един човек да управлява няколко помпени станции с по няколко агрегата. „Разликата е огромна“, казва Велко. При Лука промените са свързани с развитието на флотационния процес – все по-големи, модерни и ефективни машини, които позволяват повишаване на процента на извличане на меден концентрат. А Христо, както често се случва при хората с богат житейски опит, обобщава искрено: „Много неща се промениха, най-вече остаряхме.“ Зад усмивката обаче няма тъга. Има приемане на времето и удовлетворение от факта, че е бил част от толкова много промени.
Технологиите се развиват. Машините се модернизират. Работата става все по-автоматизирана. Но има нещо, което през тези 40 години остава непроменено – хората. „С колегите винаги съм имал късмет. Много разбрани хора, много добър колектив. Всеки е бил готов да помогне, както и аз“, споделя Велко. Той признава нещо, което може би е най-голямото признание към една професия – че през всичките тези години е идвал на работа с желание. Лука също поставя колектива сред най-важните причини да остане толкова дълго в компанията. „Когато колективът не е добър, колкото и останалите неща да са наред, това те кара да си сменяш работата“, казва той. А за Христо този юбилей има и още едно специално значение. Само преди броени седмици той е прекрачва прага на нов етап от живота си – вече като пенсионер. След 40 години работа в „Асарел-Медет“ неговата професионална история тук е завършена, но следата, която е оставил, остава – в хората, с които е работил, в знанията, които е предал.
Какво е равносметката на тримата след 40 години? За Христо – „страхотно преживяване“. За Лука е почти целият живот и годините на младостта – всичко е свързано с „Асарел-Медет“. За Велко е удовлетворение от свършената работа.
А може би именно в тези три кратки определения се събира смисълът на четири десетилетия труд – преживяване, живот и удовлетворение. И зад тях стои още нещо – сплотеният колектив. Според Лука тайната е проста: „Малък колектив сме и няма как да не е сплотен.“ Велко обаче вижда причината и в нещо още по-съществено: хората са зависими един от друг и трябва да вършат работата един на друг и един за друг. Това е може би най-ценният урок от 40-годишния им професионален път – че машините могат да се модернизират, технологиите да се променят, професиите да изглеждат различно, но когато зад работата стоят хора, които си имат доверие и знаят, че могат да разчитат един на друг, времето се превръща не просто в стаж, а в история.