Николай Попниколов: Започнах за 3 години по разпределение, останах 40
26.08.2026
За четири десетилетия човек може да види как една компания се променя, модернизира и расте. Но има неща, които не се променят – уважението между хората, взаимното доверие и готовността да бъдеш до колегите си във всеки момент. Именно тези ценности съпътстват професионалния път на Николай Попниколов, който 33 години работи на различни позиции в дружеството, а от 7 е председател на фирмената секция на СМФ „Подкрепа“.
„Първият ми работен ден беше през 1986 г., в „Медет“. Току-що бях завършил „Минна електромеханика“ в тогавашния Минен техникум в Панагюрище и по разпределение трябваше да съм в ремонта на флотация. По стечение на обстоятелствата обаче постъпих в цех „Подстанции“, разказва Николай Попниколов. „Първоначалните ми намерения бяха да си изкарам трите години, които бях задължен по разпределение, и след това да си търся препитанието другаде. По това време „Медет“ не беше особено привлекателно място за професионална реализация. В „Оптикоелектрон“, например, заплатите бяха по-добри. Но с времето ми допадна колективът, сработихме се с колегите и реших да остана“, разказва той. Казва, че всичко много се е променило за тези 40 години. „Някога работехме с руска техника, не беше толкова надеждна, но с годините се ориентирахме към най-добрите фирми за оборудване“, спомня си Попниколов. Сега не само техниката, но и социалните придобивки са съвсем различни, в сравнение с някогашната карта за море.
Преди 7 години той получава доверието на членовете на фирмената секция на СМФ „Подкрепа“. Избран е за председател, което определя като много голяма отговорност. „С хора се работи най-трудно, става и все по-трудно в някои отношения. Всяко нещо, което се извоюва за хората, за мен е победа. Колегите трябва да идват с желание и мерак на работа, за да вървят нещата. Радващо е, че все повече млади хора се присъединяват към нашия екип, но ако няма кой от по-опитните да им подаде ръка, да ги научи, няма как младите да успеят сами“, казва лидерът на СМФ „Подкрепа“ в „Асарел“. Неговият син Асен също е част от екипа на компанията и е диспечер в обогатителната фабрика, въпреки че баща му си е представял различно бъдеще за него. „Дълги години той се занимава със спорт и мислех, че ще се ориентира в тази сфера. Но се оказа като в приказката „миньор е моят татко, миньор ще съм и аз“, усмихва се Николай Попниколов.